Постинг
04.06.2011 22:55 -
НЕСТИНАРИ
Автор: ruuter
Категория: Туризъм
Прочетен: 2243 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2011 22:57
Прочетен: 2243 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 04.06.2011 22:57
Снощи гледах нестинарите в село Българи.За пръв път. Когато угасиха осветлението и тъпънът задумка , настръхнах.Като минаха край мен , тръгнах с тях. Баба ми /бог да я прости/ ми е разказвала за баба Злата - нестинарката - нейна далечна роднина.
Не посмях да вляза , спрях се .
Догодина имам право на още един опит. :)))))
Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. В началото на 20 век ритуалът се разпространил и в някои северни гръцки провинции при преселването на хора от района на Странджа.
За пръв път нестинарството е документирано през 1862 г. от П.Р. Славейков. Според някои етнографи и историци, ритуалът има езически корени, въпреки че при неговото изпълнение танцуващите носят икона. Дълги години православната църква преследва нестинарите и ги заклеймява като обладани от дявола.
Самият ритуал в автентичния му вид се извършва в деня на Св.Св. Константин и Елена 21 май или на 3 юни /по стар стил/. Понякога нестинари танцуват и на други църковни празници, а в наши дни и за атракция на туристите.
Само определени хора могат да танцуват върху жаравата – обикновено те принадлежат към стари нестинарски фамилии, а нестинарството се предава с поколенията. Главният нестинар обикновено получава тази титла от своя баща или майка след тяхната смърт или когато вече остареят и не могат да танцуват.
В деня на празника след църковна служба нестинарите се събират в малък параклис, където се пазят иконите на Св.Константин и Св.Елена. Параклисът може да се намира в къщата на главния нестинар или извън селото, край извор, чиято вода се счита за лечебна. Там главният нестинар прекадява иконите и останалите нестинари и им предава силата и вдъхновението, които сам е получил от Св. Константин. След това с тъпан и гайда се свири специална нестинарска мелодия, която подготвя просветените и нерядко те изпадат в транс от ритъма.
В някои села нестинарите стоят затворени цял ден в параклиса и слушат ритъма на тъпана, а в други те излизат и заедно с останалите хора отиват при аязмото извън селото и правят курбан.
Цял ден на главния селски площад гори огън и хората го поддържат, за да не изгасне. Привечер, когато огънят вече угасне, жаравата му се разстила в кръг с диаметър 2 метра. Пръв танца започва главният нестинар или нестинарка, като преди това обикаля три пъти около кръга. При танца винаги се държи с две ръце икона на Св Константин и Елена.
Нестинарите нерядко изпадат в транс по време на танца и предсказват бъдещето. Най-интересното е, че никога не нар аняват краката си и не получават изгаряния. Подобни ритуали се изпълняват и на други места по света.
Не посмях да вляза , спрях се .
Догодина имам право на още един опит. :)))))
Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. В началото на 20 век ритуалът се разпространил и в някои северни гръцки провинции при преселването на хора от района на Странджа.
За пръв път нестинарството е документирано през 1862 г. от П.Р. Славейков. Според някои етнографи и историци, ритуалът има езически корени, въпреки че при неговото изпълнение танцуващите носят икона. Дълги години православната църква преследва нестинарите и ги заклеймява като обладани от дявола.
Самият ритуал в автентичния му вид се извършва в деня на Св.Св. Константин и Елена 21 май или на 3 юни /по стар стил/. Понякога нестинари танцуват и на други църковни празници, а в наши дни и за атракция на туристите.
Само определени хора могат да танцуват върху жаравата – обикновено те принадлежат към стари нестинарски фамилии, а нестинарството се предава с поколенията. Главният нестинар обикновено получава тази титла от своя баща или майка след тяхната смърт или когато вече остареят и не могат да танцуват.
В деня на празника след църковна служба нестинарите се събират в малък параклис, където се пазят иконите на Св.Константин и Св.Елена. Параклисът може да се намира в къщата на главния нестинар или извън селото, край извор, чиято вода се счита за лечебна. Там главният нестинар прекадява иконите и останалите нестинари и им предава силата и вдъхновението, които сам е получил от Св. Константин. След това с тъпан и гайда се свири специална нестинарска мелодия, която подготвя просветените и нерядко те изпадат в транс от ритъма.
В някои села нестинарите стоят затворени цял ден в параклиса и слушат ритъма на тъпана, а в други те излизат и заедно с останалите хора отиват при аязмото извън селото и правят курбан.
Цял ден на главния селски площад гори огън и хората го поддържат, за да не изгасне. Привечер, когато огънят вече угасне, жаравата му се разстила в кръг с диаметър 2 метра. Пръв танца започва главният нестинар или нестинарка, като преди това обикаля три пъти около кръга. При танца винаги се държи с две ръце икона на Св Константин и Елена.
Нестинарите нерядко изпадат в транс по време на танца и предсказват бъдещето. Най-интересното е, че никога не нар аняват краката си и не получават изгаряния. Подобни ритуали се изпълняват и на други места по света.
