Постинг
04.11.2014 19:50 -
Андон Калчев – забравеният закрилник на българите в Егейска Македония
Създателят на организацията за самозащита “Охрана” е живял в Балчик В пантеона на десетките хиляди български патриоти, отдали живота си за защитата на останалите под чуждо робство след Освобождението наши сънародници, има един човек, върху когото съзнателно е хвърлено непрогледното було на забвението. Името на този достоен български офицер и родолюбец е Андон Калчев. Роден е в чисто българското село Жужелци, Костурско, Егейска Македония. След Междусъюзническата война и окупирането на Беломорието и Егейска Македония от Гърция родителите на Андон Калчев емигрират в Балчик. Младежът израства и учи в добруджанския крайморски град, там се оформя като личност. През 1931 г. заминава за Германия, става студент и после преподавател в Лайпцигския университет. През 1939 г. по покана на цар Борис ІІІ и по свое лично желание Андон Калчев се завръща в България и завършва Школата за запасни офицери. Нито за миг през тези две десетилетия и половина пламенният родолюбец не е забравил угнетените си сънародници в родния край. Те са подложени на терор и асимилация. Гръцкото правителство подкрепя етническото прочистване, извършвано от шовинистичните андартски банди. Повече от 100 000 българи са принудени да изоставят бащиното си огнище и да потърсят спокоен живот в свободната част на България. В задаващата се Втора световна война Андон Калчев вижда шанс за освобождение на останалите под чуждо робство българи. След като гръцката армия е разбита за дни от немските войски, част от Беломорието и Егейска Македония е включена в държавните граници на България. Другата част от тези изконни български земи обаче остава под италианска и немска окупация и под административната власт на гръцките колаборационисти. Активизират се андартските банди. Появяват се и въоръжени комунистически шайки на ЕЛАС, които безогледно тероризират и ограбват беззащитните български села и градове. През септември 1941 г. Андон Калчев, подпомаган от Цветан Младенов, създава във Воден организацията за самозащита на българското население, наречена “Охрана”. За дни в нея постъпват 600 местни българи. През 1943 г. Андон Калчев договаря с италианския комендант на Костур въоръжаването на местното българско население. Така “Охрана” добива официален статут на законна военизирана защитна организация на българите в Егейска Македония. Формиран е итало-българският комитет “Свобода или смърт”, който доставя униформи и оръжие. Център на организацията “Охрана” е Костур. Ефектът е впечатляващ – атаките на гръцките паравоенни банди са почти напълно неутрализирани. Андон Калчев се свързва с немското военно командване във Воден. И тук със съдействието на немските власти българското население е въоръжено и резултатът не закъснява. През 1943 г. броят на организираните членове на “Охрана” достига 3000 души, а в началото на 1944 г. за каузата на българите в Егейска Македония се борят 12 000 бойци. Организацията успява фактически да ликвидира влиянието на гръкоманските и сърбо-комунистически коминтерновски елементи във Воденско, Костурско и Леринско. Дейността на “Охрана” активно се подкрепя и подпомага от легендарния водач на ВМРО Иван /Ванчо/ Михайлов. Към ротите на “Охрана” в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна подкрепа от България са изпратени и офицерски кадри на “Вътрешната организация”. След отпадането на Италия от войната, с помощта на немските власти селските роти на “Охрана” в Костурско са реорганизирани и превъоръжени за противодействие на набезите на комунистическите шайки на ЕЛАС. През лятото на 1944 г. паравоенните гръцки формирования – коминтерновски и шовинистични, обединяват усилията си и предприемат офанзива срещу “Охрана”. В сраженията загиват стотици местни българи и бойци от милициите на ВМРО. След като дошлото на власт в България комунистическо правителство изтегля българските войски през септември 1944 г. , а гръцки и югославски части реокупират Егейска Македония, “Охрана” продължава да действа до края на 1944 г., когато е разпусната и минава в нелегалност. Членовете на организацията и местното българско население са подложени на жесток терор. Избити са хиляди българи. Андон Калчев се изтегля в най-северните части на Егейска Македония и при опита му да емигрира на Запад е пленен от титовски партизани и предаден на гръцките власти. Организиран е публичен процес от извънреден съд. На него Андон Калчев заявява: “Там, където съм роден, от векове живеят само българи!”. През 1948 г. Андон Калчев е осъден на смърт по военновременен закон. Разстрелян е на 27 август 1948 г. в солунския затвор. Последните му думи са “Ура, Македония!”. Този достоен български патриот е заклеймен в продължение на десетилетия като “фашист”, “хитлерист” и “михайловист” /бил е личен приятел с Иван Михайлов/. И след падането на комунистическия режим в България вече 20 години името му все още не е извадено от мрака на забвението. Гробът му е незнаен, а паметната плоча, която ще бъде официално открита утре в Балчик, е единственият знак на почит към паметта и делото на закрилника на българите в Егейска Македония.
Повтарящи се с обратен знак истории
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Героят- грешник Фердинанд
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Героят- грешник Фердинанд
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
