Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2012 17:48 - Израел или Палестина - това е въпроса
Автор: ruuter Категория: Политика   
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.08.2012 19:59


ИЗРАЕЛ ИЛИ ПАЛЕСТИНА - ТОВА Е ВЪПРОСА.И ЕДНИТЕ И ДРУГИТЕ НЕ СА ЛОШИ ХОРА ПООТДЕЛНО.ЗАЕДНО СТАВАТ ЗВЕРОВЕ.

КЛАНЕТО НА ЛИВАНСКИ ХРИСТИЯНИ В ГРАД ДАМУР (1976)

Унищожаването на град Дамур – това е само едно от звената на геноцида над християните в Ливан, извършван от местните мюсюлмани, към които по-късно се присъединяват и палестинските араби, а след тях и проиранските шиити.

Гражданите на СССР не са могли да узнаят за това от съветската преса, защото тяхната страна поддържаше Арафат. Западняците малко са слушали за това, защото либералната преса малко се интересува от страданията на немюсюлманите. Но за отмъщението на християните в Сабра и Шатил разбраха всички. Съветската и западната “либерална преса”, моментално превърнаха това събитие в знаме на борбата срещу Израел и таящата се християнска общност в Ливан.

Град Дамур е разположен на 20 км. южно от Бейрут, в ливанските предпланински земи до пътя Сидон – Бейрут. В града живеели 25 000 християни. Имало 5 църкви, седем училища и една болница, която обслужвала така също и мюсюлманите от съседните села. На 9 януари, три дни след празника Рождество, градският свещеник отец Лабеки, освещавал новата църква в покрайнините на града. Проехтял изстрел и куршум улучил стената на църквата. След това последвал картечен огън. Градът бил обкръжен от 16 000 палестински и сирийски араби и петнадесет наемнически формирования от Иран, Афганистан, Пакистан и Либия.
Отец Лабеки позвънил на мюсюлманския шейх от района и го помолил, като религиозен лидер да помогне на града. “Нищо не мога да направя” – отговорил той: “Това са палестински араби. Аз не мога да ги спра”
Стрелбата продължила цял ден. Отец Лабеки звънял на политическите лидери, молейки за помощ. Всички изразявали съчувствие, но отговаряли, че не могат да помогнат. Той позвънил и на Кемал Джамблат – депутат от окръга. “Отче”, - казал му той. “Аз не мога нищо да направя, всичко зависи от Арафат”. Той дал номера на Арафат на свещеника. В разговора с Арафат, отец Лабеки казал: “Палестинците обстрелват града. Като религиозен лидер, аз ви уверявам, че ние не желаем война”. Арафат отговорил: “Отче, не се вълнувайте. Ние няма да ви причиним вреда. Ако разрушим града, то това ще е само от стратегически съображения”.
В полунощ били прекъснати телефоните, водата и електричеството. Нападението започнало през нощта.


 


image


Градът се защитавал от отряд християни в църквата в покрайнините. При атаката на църквата мюсюлманите убили 50 души. Останалите живи отстъпили към следващата църква. Отец Лабеки чувайки викове, излязъл на улицата. Той видял жени по нощници, бягащи с викове: “Те ни убиват”
Отец Лабеки продължава: “На сутринта, въпреки от артилерийския обстрел, аз се добрах до съседната къща. Видяното там ме хвърли в ужас. Цялото семейство на Кенан беше избито, четири деца, майката, бащата и дядото. Майката все още беше прегърнала едно от децата. Тя беше бременна. Очите на децата бяха избодени, крайниците отсечени. Само едни тела без ръце и крака. Беше непоносима гледка. Изнесох труповете с камион. Помагаше ми единственият останал жив брат – Самир Кенан. Той изнесе заедно с мен останките на своя брат, баща, жена и деца”. Погребахме ги на гробището под снарядите на ООП. Докато ги погребвахме хора носеха трупове, събрани от улиците.
Градът се опитваше да се защитава. Аз видях отряд юноши, въоръжени с ловно оръжие, като повечето от тях не бяха на повече от шестнадесет. Жителите събираха торби с пясък, поставяха ги пред вратите и прозорците на първите етажи. Непрекъснатият обстрел доведе до сериозни разрушения. Палестинците блокирали града, прекъснали продоволствените доставки, спрели водата и не позволили на Червения кръст да извозва ранените”
На 23 януари започнал заключителния щурм. Отец Лабеки продължава: “Това приличаше на Апокалипсис. Хиляди се надвикваха, крещейки “Аллах Акбар”. Убиваха всички по пътя си – мъже, жени, деца….”
Цели християнски семейства бяха избивани в домовете им. Много жени бяха изнасилени, преди да бъдат убити. Насилниците си правеха снимки, които после предлагаха срещу пари на вестниците. Оцелялата шестнадесет годишна Самавия, видяла как убили баща й и брат й, как ограбили и опожарили дома й, как мародерите товарели ограбеното в камиони.
Отец Лабеки намерил овъглените тела на баща си и брат си в дома им. Страничен човек не би могъл да определи дали телата принадлежат на мъже или жени. Безумието и грабежите преминали пределите на мислимото. Мюсюлманите разкопавали гробовете, разхвърляйки костите на мъртвите. Хората се опитвали да избягат. Някои се придвижвали към морето. Но кога ще дойде спасение от морето не се знаело, а врагът можел да ги настигне всеки момент. Тези, които не успели да избягат и се отървали от разстрел (основно жени и деца), палестинците натоварили на камиони и ги откарали в лагера Сабра. В този лагер, палестинците направили затвор за народа, който шест години по-рано ги приел, като бежанци, след неуспешния преврат в Йордания. Новодошлите били затваряни в препълнения затвор. Те спели на земята, страдайки от зимния студ.
След превземането на града, хората на Арафат убили двадесет пленени милиционера, а неуспялото да избяга гражданско население било строено до стената и разстреляно с картечници. Неизвестно количество жени били изнасилени, деца и бебета разстреляни от упор, а телата им разчленени.
В течение на 15 години, Арафат и ООП потопили Ливан в насилие и зверства, грабежи и убийства. От 1,2 милиона християни (по данни от 1970г.), повече от 40 000 били убити, 100 000 ранени, 5 000 останали инвалиди. Много християни били принудени да напуснат родината си, спасявайки се в САЩ и Европа. Християнското население на Ливан стремително се топи. Ако в началото на 70-те години, то е съставлявало болшинство от 60%, то през 90-те те вече се превърнали в малцинство – 40%, а към 2000г. останали 30%.

image

Хронология и география на геноцида над християни в Ливан през втората половина на 20 век

1975: Belt Mellat, Deir Eshash Tall Abbas (north Lebanon)
1976: Damur (Mount Lebanon), Chekka (north Lebanon), Qaa, Terbol (Bekaa valley)
1977: Aishye (south Lebanon), Maaser el-Shuf (Shuf Mountain)
1978: Ras Baalbeck, Shleefa (Bekaa valley)
1983: Major massacres in Aley, and the Shuf Mountains.
1984: Iqlim el-Kharrub (Mourn Lebanon)
1985: East Sidon (South Lebanon)
1990: Matn district
















Тагове:   Палестина,   Израел,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ruuter
Категория: Политика
Прочетен: 263062
Постинги: 226
Коментари: 205
Гласове: 266
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031